* * *

Впрегнал жена си да оре

Юбава Видо ле, невесто,
юбава Видо невесто!
Кренува Стоян ле, кренува,
кренува Стоян, кренува,
кренува на оран да иде,
кренува Стоян, нарача:
- Хубава Видо невесто,
по-рано, Видо, да станеш,
по-рано ручок да сготвиш,
по-рано крави да музеш,
по-рано дете избаняй,
по-рано кон мен да дойдеш!
Доде е Вида станала,
додека ручок сготвила,
додека крави да музе,
додека дете избайня,
слънцето биде пладнина.
Кога при Стоян отиде,
на Стоян вели, говори:
- Добрутро ти, млад Стоян!
Стоян й нищо не рече,
отпрегна църна бивола,
та впрегна Вида невеста.
Цял ден е Вида орала,
дете й на край ревало,
млеко й по бразди течеше.
Вида на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
ако не ти е жал за мене,
баре за мъжко детенце,
цял ден на край дек реве,
млеко ми по бразди дек тече!
Тогай я Стоян отпрегна.
Хубава Вида невеста
задена дете на рамо,
па си у дома отишла.
Свекърва вели, говори:
- Хубава Видо невесто,
много се, мари, забави.
Вида й вели, говори:
- Мале ле, стара свекърво,
цял ден съм, мале, орала,
бела пченица сеяла.
Дете ми на край ревеше,
млеко по бразди течеше.
Свекърва вели, говори:
- Хубава Видо невесто,
да даде Господ, да даде
тая пченица на Стоян
за душа да му я даваме!
Пуста дума, пуста клетва,
що стояла, та слушала!
Тогаз се Стоян разболя;
кога ченица родила,
Стоян е душа предавал
и му за душа давали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.