* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
осъди, сино, булката,
булката, хатърсъзката,
че тя ми хатър не гледа -
у къщи ми пътя минава,
от огъня до бакърника,
и житото дава два ката,
виното взима един кат.
Стоян му люто догневя,
и на Петрана думаше:
- Петранке, булка хубава,
да раниш рана-зарана,
да уловиш паун пиленце,
да сготвиш манджа хубава,
на нива да ми донесеш.
Петранка, булка хубава,
уловила паун пиленце,
наготви манджа хубава,
доде си манджа наготви
и тя си детето окъпала,
окъпала, ненакърмила,
тръгнала на нива да иде.
Стоян отдалеко я видя,
нахлупи калпак над очи,
отпрегна вола от чала,
упрегна булка Петранка,
малко я, много, той кара -
от обяд до икиндия.
Петранка, булка хубава,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, пръвна пръвнино,
какво ти сторих, направих,
че ти толкоз да ме мъчиш?
'Ко не ти ази домилях,
барем не ти ли домиля
твоята мъжка рожбица?
Отзарана съм я окъпала,
окъпала, в люлка турила,
турила ненакърмила...
Стоян Петранка отпрегна;
Петранка, булка хубава,
тръгнала в село да иде,
разплела й коси до земя,
дигнала й гласец до небе.
Кога във двора отиде,
тя си във къщи не влезе,
разпаса синя ивица,
право Петранка отиде
в тяхната горна градинка,
на високата черница
преметна синя ивица,
там се Петранка прикачи,
прикачи да се обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010