* * *

Впрегнал жена си да оре

Рано ми рани млад Стоян
рано на нива отива,
Стоян на Марийка думаше:
- Марийке, булка хубава,
ази на нива отивам,
наготви топла обяда
на нивата ми донеси.
Марийка, булка хубава,
наготви топли абяди
на нивата му занела.
Като си при Стоян отиде
Марийка дума Стояни:
- Помага ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не казал,
най си бивола разпрегна,
а че Марийка упрегна.
Кара я Стоян, кара я
от пладня до икиндия.
Марийка дума Стояни:
- Ако не ти дожаля за мене
за детето не ти ли дожаля,
за детето, мъжка рожба,
мойта кърма, Стояни,
черни угари обляха!
Тогаз я Стоян разпрегнал,
че си Марийка отиде
и си детето накърми,
отиде у мази дълбоки
разпаса синя ивица
там са Марийка закачи,
закачи да се обеси.
Слънцето трепти, зализа
Стоян се от нива завърща
и на Марийка викаше:
- Портите ми отвори,
биволите ми поведи.
Не отвърила Марийка
най отворила майка му.
Стоян мама си думаше:
- Къде е, мамо, Марийка?
Мама Стояне думаше:
- Като се Марийка завърна
че се хубаво премени
и на кръчмата отиде
с кръчмари да се весели,
с кръчмари гуляи да прави.
Стоян си биволи поведе
в мази да ги навърже.
Кат си във мази отиде -
Марийка сред маза висеше,
висеше Марийка обесена.
Тогаз му Стоян дожаля,
че си извади ножчето
и се в сърцето промуши,
че си на Марийка думаше:
- Я леж, Марийке, да лежим
да се майка ми находи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.