* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
булката бяла Петранка
тя ми хатъра не гледа
на мене синко и на тебе
пред праг ми чехли крачеше,
напреде ми пътя минаваше.
Стоян си нищо не рече,
че стана Стоян, че стана
упрегна сиви биволи
и си на нивата отиде.
Петранка, булка хубава,
станала рано в понделник,
мъжка си рожба окъпала,
бяло си пране изпрала,
топла си й обява сготвила,
мъжко си дете накърмила
и си при Стоян отишла,
топла му обяда занесла.
Като на нива стигнала
тя си на Стоян думаше:
- Бог да ти помага, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
отпусна сиви биволи,
запрегна булка Петранка.
Карал я Стоян, карал я,
не малко Стуан, не много -
от сутринта до пладнина,
от пладнина до обяда.
Петранка й булка хубава
тя си из угар вървеше,
бяла й кърма течеше
и се на Стоян молеши:
- Стояне, пръвна пръвнино,
Стояне, първо венчило,
като ти аз не дожалях
детето не ти ли домиля
детето мъжката рожба.
Тогаз се Стоян опомни
и си Петранка отвърза.
Петранка й булка хубава,
едвам по пътя вървеше
и си в двора на Стоянови стигна,
мъжка й рожба ревеше.
Петранка й булка хубава,
разкопча пазва спотена
и си детето накърмила.
Тогаз си Петранка дете сложила
във люлка конопена.
Петранка й булка хубава
във горна градина влязла,
пъстра ивица отвързала
и се Петранка обесила.
Кога се Стоян завърнал
биволи отпрегнал
и си на майка думаше:
- Мале мо, стара майчице,
защо ми, мамо, детето реве?
Мама Стояна думаше:
- Петранка й булка хубава,
тя си при кръчмар отиде,
със кръчмар среща да среща.
Стоян си вяра не хваща
и се Стоян завъртя
из тяхна горна градина,
като си Стоян видя Петранка,
Петранка обесена
той си на мама думаше:
- Живей, мале, наживей се,
детето, мале, изгледай
изгледай и го порасти
ти да му, мале, разкажеш
за неговата майка Петранка
и за неговия татко Стояна.
Тогаз си Стоян става
и със куршум застреля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.