|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Славей ми пее, мале мари,
в дълбоко дере, в широко поле.
Не било славей, мале мари,
най било Раде, Раде чичовото.
На дюкян стоеше, мале мари,
пещимал бере, мале мари
майка си кълне, кълне и проваля:
- Да се провали, мале мари,
моята майка и моят баща.
Не са ме дали, мале мари,
дето съм искала, искала и рачела.
Най са ме дали, мале мари,
на едно младо, мале мари,
то като лудо навън да иде, мале мари,
вол си изпряга, мене си впряга.
Градище, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|