* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, сино Стояне,
ти ходиш сино, та ореш,
а твойта булка Марийка
тя си по кръчми ходеше,
тя яде, сино, и пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян й нищо не каза,
а на Марийка поръча:
- Марийко, любе Марийко,
ти сготви сладка обяда
на нива да ми донесеш.
Марийка булка хубава,
сладка обяда сготвила
и си на нива отиде.
Като я Стоян, бре, видя
той си биволи разпрегна
та си Марийка той впрегна
черни угъри да оре.
Като Марийка ореше
бяло й мляко течеше,
черни угъри поеше.
Марийка дума Стояно:
- Стояне, любе Стояне,
ако ти, любе, не домилях
не ти ли, любе, домиля
твоята мъжка рожбица
в люлка ненакърмена.
Кат зачу Стоян тез думи
той си Марийка отвпрегна
и на Марийка напомни
какво е майка му казала.
Кога си Марийка отиде
мъжко си дете накърми
та че в маза влезе,
откачи колан от кръстче
и го на греда окачи
там се Марийка обеси.
Кога се Стоян завръща
Стоян си мама запита:
- Къде е, майко, Марийка?
Мама Стояно думаше:
- Не знаеш ли, сино ле,
Марийка, сино, отиде
със луди-млади кръчмари
да пие, да се весели.
На Стоян много дотегна -
той си въм маза влезе
ракия да си наточи.
И какво Стоян да види -
Марийка се обесила...
Той се се виком извика:
- Къндисай, мамо, удисай,
дето ни двама раздели
находи и се наноси,
без Стояно и без Марийка.
Като тез думи изрече
извади ножче нещерче
и се в сърце прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.