|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Горката Марга, клето сираче,
сиракувало, аргатувало
зиме и лете - чужда работа.
Лете е копало чужда мотика,
зиме е прело чужда хурка.
Решила е Марга да се ожени,
да се ожени - дано почине.
Вземала е Марга каскънджи Павли,
каскънджията, тасланджията.
Той не я пуска вън да излезе,
човек да срещне, път да не чака,
път да не чака, селям да не дава.
Тръгнала Мара на нива да иде.
По пътя Марга срещнала кръстника,
чуди се Марга какво да прави.
Път му е чакала, селям му е дала.
Огде я видя каскънджи Павли,
вола разпрегна - Марга упрегна.
Добруджанка, Силистренско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|