|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Остана Марга клето сираче,
без майка Марга, без баща,
във чужди хора порасна.
Раснала Марга, порасна,
станала двайсетгодишна,
решила да се ожени,
дя се ожени и си почине.
Случила Марга на лоши хора,
вземала Марга каскънджи Павли,
Павли на Марга тихом думаше:
- Сутринта, Марго, рано да станеш,
хляб да омесиш, да опечеш,
сладка обяда да сготвиш,
на нива, Марго, да ми донесеш.
На път кат тръгнеш, да не се спираш,
от пътя, Марго, да не се отбиваш,
на никой, Марго, селям да не даваш.
Станала Марга рано сутринта,
хляб омесила и го опекла,
мъжка си рожба Марга окъпа,
сладка обяда сготвила,
тръгнала Марга хляб да му носи.
На пътя срещна нейния кръстник,
път му чакала, селям му дала.
Отде я видя каскънджи Павли,
Марга на нива като отиде,
"Помага Бог, Павле!" - казала.
Павли на Марга нищо не каза,
разпрегна вола, упрегна Марга,
упрегна Марга угар да оре.
Хем е орала, хем е плакала
и се на Павли Марга молила:
- Пусни ме, пусни, Павле, да си ида,
мъжка си рожба, Павле, окъпах,
окъпах, Павле, и приспах.
Дума й Павли не отдума.
Слънцето вече трепти, засяда,
тогаз си я пусна каскънджи Павли
и си на Марга Павли поръча:
- Право във къщи, Марго, да си идеш,
на никой, Марго, път да не чакаш,
на никой, Марго, селям да не даваш.
Тръгнала Марга, във къщи си отишла,
мъжка си рожба Марга накърми.
Вземала й Марга тънкото въже,
отишла е Марга долу във саята
и на гредата се обесила.
Добрич; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ); каскън - лют, серт, ревнив.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|