* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица -
Петранкината душманка,
вънка на пътя седеше,
отвънка пред вратника,
синово дете държеше,
синово и снахинино,
за Стоян пътя гледаше.
Ето го и Стоян де ще
и на майка си думаше:
- Що стоиш, мамо, на пътя?
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Осъди, синко, булката,
цял ден с мен се й карала,
със мене и със тейко ти,
хапка хляб не ни й подала,
ни хапка хляб, ни капка вода.
Стоян Петранки думаше:
- Петранке, холан, Петранке.
Сутринта рано да станеш,
омеси бяла погача,
наготви сладка обяда,
и на нива да я донесеш.
Петранка, булка хубава,
заран рано ранила,
месила бяла погача,
наготви сладка обяда,
че я на нива занесе.
Като я видя млад Стоян
разпрегна харман биволи,
упрегна млада Петранка.
Карал я малко ни много -
от сутринта до пладнинка,
дор икиндия станала.
Петранка Стоян думаше:
- Защо ме караш, Стояне,
пусни ме, пусни у дома,
мъжка ми рожба огладня,
бяла ми кърма потече,
черни угари побеляха!
Па тогаз я пусна млад Стоян.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.