|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Твоята булка Марийка,
ти когато на нива отидеш,
бяла си пита опече
и хубави гостби наготви,
и си на кръчма отива
да яде и тя да пие
с тези млади кръчмари.
Като чу Стоян тез думи,
нищо Стоян не рече,
най на Марийка продума:
- Марийка, булка хубава,
утре ти рано да станеш,
бяла пита опечеш
и хубава гостба наготвиш,
и пак на нива да дойдеш.
Марийка го послушала,
заран рано ранила,
бяла си пита опекла,
хубава гостба наготвила,
и на нива отишла.
Отдалеч се Марийка засмяла,
отблизо му продумала:
- Помага ти Бог Стояне.
А Стоян нищо не рече,
най си бивол отпрегна,
Марийка в рало упрегна,
че тя почна да оре.
Кара до икиндия,
два пъти бивол припряга,
Марийка никак не отпряга.
Най-после тя му продума:
- Не те ли е грях Стояне,
бяло ми мляко изтече,
черни угари залива.
Не ти ли е мило Стояне
за твоята рожба хубава.
Като чу Стоян тез думи,
на Стоян много дожаля,
Марийка от рало отпрегна
и си на Марийка думаше:
- Право у дома да идеш,
да си детето накърмиш.
Ценово, Беленско (Архив КБЛ-ВТУ); недовършена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|