* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Маринка
кат те на нива изпрати
пък тя си вкъщи остава,
и си детето приспива,
става, Стояне, отива
при лудо-младо бакалче.
По цял ден яде и пие
и се веселба весели.
Вечер се късно прибира,
прибира да те посрещне
Стоян Маринке думаше:
- Маринке, булка хубава,
утре при мене ще дойдеш
обяда да ми донесеш.
Маринка, булка хубава,
станала рано заранта,
топла обяда нагласи
и детето окъпа.
Станала, че е тръгнала,
като на нива отиде,
тя на Стояна думаше:
- Помага Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
едина бивол изжегли
и си Маринка зажегли.
Кара я Стоян, кара я,
от обяд до икиндия,
бяла си кърма течеше,
черни угари поливаше.
Тогаз Маринка продума:
- Стояне, либе Стояне,
ако аз не ти домилях,
не ти ли, барем, домиля
твоето дете кърмаче,
кърмаче я пеленаче,
че му кърмата изтече,
с какво ще го накърмя?!
Стоян си нищо не рече,
само Маринка изжегли
и на Маринка продума:
- Право у дома да си идеш,
детето да си накърмиш.
Хубава булка Маринка
като си у тях отиде
не си детето накърми
право в мазето отиде,
разпаса колан от кръста
и го на греда закачи,
там се Маринка обеси.
Вечерта като се мръкнало
Стоян си от нива идеше,
от далече вика Маринка:
- Излез ми, либе, отвори.
Не е излязла Маринка,
а е излязла майка му
и на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
Маринка я още няма,
тя си в кръчма отиде,
при младо, лудо бакалче,
там яде още, там пие.
Стоян си биволи изпрегна
и слезе долу в мазите,
че какво там да види -
Маринка виси на греда.
Извади ножче от пояс
и се в сърцето удари,
и на мама си думаше:
- Майко ле, да се находиш
на моите, майко, години,
на моите и на Маринкините
дето ни двама раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.