* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Йордан думаше:
- Йордане, синко Йордане,
твоята булка Величка
много е, синко, хубава,
но от как си рожба родила,
хатъра ми, синко, не гледа,
софрата не е дигала,
посреща гости, изпраща,
все нейни, синко, роднини,
имота ще ти изядат.
Хайде я, Йордане, остави
или я, синко, кайдисай.
Ти като на нива отидеш,
тя се, Йордане, пременя
и при бакалче отива,
с него яде и пие.
Хайде я, сине, изпъди,
децата - двете близначета -
Пенчо и Пенка двете
при мене ще да останат,
аз ще ги гледам, откърмя,
както тебе отгледах.
Ти като на нива отидеш,
аз ще я, сине, изпратя,
там ще я, Йордане, кайдисаш.
Йордан си майка послуша,
рано Йордан подрани,
нахрани брези биволи,
рано на нива да иде.
Величка булка хубава
тя си близначета кърмеше,
кротко си ги държеше -
Пенчо и Пенка двете -
едното на едната гърда държеше,
другото на другата крепеше.
Йордан Величка извика,
портите да му отвори,
Величка порти отвори,
весела, горката, засмяна,
тя на Йордан продума:
- Хайде, помож ти Бог, Йордане!
Йордан биволи поведе
и на Величка поръча:
- Аз на нива отивам,
ти ще ми обяда донесеш,
но да не някак закъснееш.
Брези биволи поведе,
кахърно глава наведе,
на нива стигна, заора.
Обяд още нямаше,
Величка нива нагази
и на Йордан продума:
- Помож ти Бог, Йордане!
Йордан си нищо не каза,
а най се огледа около.
Много орачи имаше,
не можа да я кайдиса,
а най си биволи позапря,
единия бивол изжегли,
Величка в рало запрегна.
Кара Йордан и мълчи,
цяла леха напълни,
втора леха забрезни,
орачи за обяд пуснаха
и си Йордан гледаха,
как Йордан бивол препряга
с хубавата булка Величка.
Величка орачи погледна,
жално на Йордан продума:
- Йордане, първо венчило,
защо ме така измъчваш?
Хайде ме вече изпрегни,
ако аз не ти домилях,
децата не са ли ти мили?
Гладни чакат за мене,
стига ме вече измъчва,
кърма ме страшно напряга,
напряга вече потече,
черна ти угар побели.
Тогаз я Йордан изжегли,
Величка глава наведе,
право си в село отиде,
двете деца я чакаха,
кротка тя ги накърми,
едното на едната гърда държеше,
другото на другата крепеше
и ги със сълзи миеше.
Тогаз ги в люлка тя приспа,
право си в обора отива,
сърмен си колан разпаса
и там се Величка обеси.
Йордан се от нива завърна,
майка му порти отвори,
весела на Йордан казала:
- Твоята Величка хубава,
пак при бакалче отиде.
Йордан биволи разпрегна
и към обор ги поведе,
биволи в обор не влизат.
Тогаз сам влезе горкият
и си Величка намери,
отвън си майка повика:
- Ела, мамо, да видиш
моята жена Величка!
Йордан майка си поръча:
- Децата да гледаш, отхраниш,
когато пораснат кажи им,
що нямат майка и татко...
И се в сърцето удари,
та при Величка издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.