* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче
в Шуменските болници.
Лежал е Георги, лежал е,
тъкмо до три месеца.
Другари Георги думаха:
- Защо си, Георги, почернял,
почернял, толкова повехнал.
Георги другари думаше:
- Дайте писмо да напиша
на моята майка рождена;
аз ще ви, другари, казвам,
вие ще писмо пишете -
че аз съм грозен погрознял
за една мома шуменка,
на снага тънка висока
на име мома Гергана.
Майка му писмо получи,
при Георги бързо тръгнала
в шуменски лозя приседна,
приседна да си почине.
От града музика идеше,
майка си сама думаше:
"Това ще е сватба на наш Георги,
наш Георги, младо войниче -
да ставам аз, да тръгвам."
Като майка вървеше,
музика към нея идеше.
Тя на войници думаше:
- Войници, баба, войници
я ми умряло сложете,
умряло да си почета.
Като умряло сложили -
то било неин син Георги.
Мама на Георги думаше,
думаше, жално редеше:
- Сине, Георги, сине,
кога батко ти убиха,
на тази пуста Чаталджа
и той ми писмо написа,
такова писмо като тебе.
Защо ме, сине, оставяш,
защо си, сине, отиваш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.