|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войнишка сватба-смърт в Шумен
Снощи ми писмо достигна
от Враца от болницата,
от двата края писано,
я на средата горено.
У писмото ми пишеше:
"Да дойде тато и мама,
дано ме с душа заварат!"
Дор дека писмо пишеше -
на Бога душа даваше.
Тодор си конче стегаше,
Тодора люлкя задеваше.
Из зора из село излезоха,
на обед у Враца стигнаха,
войници обед правеха,
Тодора им дума, говори:
- Помага ви Бог, войници,
къде е мойо Миялко?
Войник Тодори говори:
- Вчера го погребахме.
Тодора викна, заплака,
из едно гърло два гласа,
Тодора дума, говори:
- Я хайде да ме водите
на Миялкова гробница.
Войник си дума говори
- Я мирвай, стринке, не плачи,
ас ще те тебе заведа.
Тодора свещи запали,
па викна, та си заплака:
- Мамин Миялко, мамино,
мамино име далечно,
мамино име дълбоко...
Мърчево, Монтанско (Стоин-ТВ, № 1502); трнсформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|