* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Гьорги,
млад Гьорги, младо войниче,
в Шумен града голяма,
в шуменските казарми.
Лежал е Гьорги, болял е,
Гьогьови верни другари,
ти си на Гьорги думаха:
- Гьорге ле, верен другарю,
я вземи бяла хартия
и вземи черно мастило,
че вземи писмо напиши
на свойта стара майчица.
Че взема Гьорги, че взема,
че взема писмо написа,
написа и го изпрати
до негова стара майчица.
Писмото пише, говори:
"Да дойдеш, майко, да дойдеш,
че ази се, майко, посгодих
за една мома шуменка,
на снага тънка висока,
на лице бяла и румена,
на име Манлихерова."
Гьоргева стара майчица,
като писмо получи,
получи и го прочете,
скъпи дарове приготви
младите да си дарява,
за Шумен града тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
на край на града стигнала,
среща й иде музика,
музика, още войници.
Баба си сама говори:
"Тази е сватба Гьоргева."
Като войници дошли,
войници смъртник носеха,
баба войници продума:
- Я ми умряло сложете,
умряло да си оплача,
че ази имам сина убита
в тази пуста Чаталджа.
Войници смъртник сложиха,
баба кат' смъртник видяла,
тя си е Гьорги познала,
нейният Гьорги войника.
С две го ръце прегърна,
сладко го в уста целуна,
викнала, та заплакала:
- Синко ле, синко Гьорге ле,
нали ми, синко, ти писа,
че си се, синко, ти сгодил,
за една мома Шуенка,
на снага тънка висока,
на лице бяла и румена,
на име Манлихерова.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.