* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Гьорги,
млад Гьорги младо войниче,
във сливненската болница.
Лежал ми Гьорги, болел ми
тъкмо до три месеца,
почернял Гьорги, погрознял.
Гьоргеви верни другари,
те си на Гьорги думаха:
- Гьорге ле, верни другарю,
да вземиш писмо да напишеш
до село да го изпратиш
да дойдат да те видят.
Гьорги другари послуша,
та земал, писмо написал
и го във село изпраща.
Писмото пише, нарежда:
- Мале ле, стара майчице,
ази се, мале, изгодих
за една мома шумненка,
на снага тънка и висока,
на име Малихерова,
голяма сватба ще правя.
Майка му писмо получи,
получи и прочете,
за всичко тя разбрала.
Напълни торба със дари,
за Шумен града потегли.
Вървяла, що е вървяла,
шуменските лозя стигнала,
много са й тя изморила,
седнала да си почине.
Изведнъж музика се изчула,
на ума си тя продума:
- Да ставам, в Шумен да вървя,
може свадбата да й Гьоргюва.
Станала и тръгнала,
покрай шуменските лозя вървяла,
команда войници срещнала,
напреде им музика свирела,
войници мъртво носели.
Бабичка войници помоли,
мъртво на земята да сложат,
да си и тя мъртво уплачи,
че и тя има сина загинал
по чаталдженските позиции.
Войници бабичка послушат,
мъртво на земята сложили,
бабичка мъртво открива,
какво ми й чудо да види,
нека да бъде и то Гьорги.
Викнала и заплакала,
като плаче, нарежда:
- Гьорге ле, сине, Гьорге ле,
тъз ли ти беше сватбата?
После войници помоли,
да й те Гьоргя придадат,
в село да го закара,
в тяхните гробища погребе.
Войници Гьоргя не дават,
в Шуменските гробища погребват.
Бабичка назад повърна,
до село докато стигне,
плакала и нареждала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.