* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се е млад Георги,
млад Георги, младо войниче,
в Шумена града голяма,
в Шуменската болница.
Лежал е Георги, болял е
тъкмо до три месеца.
Отнийде писмо той няма -
от майка, нито от баща.
Георгивите верни другари,
те са на Георги думали:
- Много си, Георги, почернял,
почернял, Георги, погрознял.
Да вземеш писмо да пишеш
на твойта майка рождена -
да дойде да те погледа,
че стават случки всякакви.
Георги другари послуша,
че взема, писмо написа
Писмото пише и нарежда:
"По-скоро, майко, да дойдеш,
че аз се, майко, посгодих
за една мома шуменка -
на снага тънка, висока,
на име Малинкерова."
Георгивата стара майчица
щом си писмото получила,
получи и го прочете,
тънки дарове събрала
и за Шумен тръгнала.
Във Шумен между лозята
седнала да си почине.
Среща й идат войници,
войници, още музика.
Войници смъртник носили.
Баба войници думала:
- Войници, мили бабини,
я си смъртника сложете,
да викна, да го оплача,
че и аз имам сина убити
във тази, бе, Димотика.
Войници смъртник сложили.
Баба си сина познала,
викнала, та заплакала:
- Аз зная, синко, аз зная,
сега е, синко, войната,
не може сватба да стане.
Ти на мен, синко, кво пишеш -
на сватба, синко, да дойда.
Де ти е, синко, булката,
туй ли ти е, синко, сватбата?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010