* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболя се млад Георги,
млад Георги, младо войниче
в Шумен града голяма,
в шуменската болница.
Гьоргеви верни другари
те си на Георги думаха:
- Я вземи писмо напиши
на твоята стара майчица
да дойде да се видите,
че много си, Георги, почернял,
па стават случки всякакви.
Георги си другари послуша,
че си писмо написа,
на своята стара майчица
и в писмото пишеше:
"Да дойдеш, мамо, по-скоро,
да вземеш тънки дарове,
че съм се вече оженил
за една мома - шуменка,
на лице бяла и червена,
на снага тънка и висока,
на име Малинхерова."
Гьоргева стара майчица
като си писмо получи,
получи и го прочете,
без да си лошо помисли,
набързо дари стъкмила
и скоро на път тръгнала.
Измина поле широко,
настана гора висока,
сред гора пиле пееше:
- По скоро, майко, по скоро,
син си с душа да свариш,
от дома да го изпратиш!
Гьоргева мила майчица
пак лошо се не сетила,
ами си пиле проклела:
- Проклето да си, пиленце,
защо такива песни пееш,
като на сватба отивам?
Па седна да си почине,
още си не отпочинала,
насреща се чу музика.
Гьоргева мила майчица
тогава си помислила,
че сигурно се е поминало
Гьоргево вярно другарче.
Кога си казарма наближила,
мършав войник носеха,
Гьоргевата майчица
свещица запалила,
като свещица запали
и го в очи погледна,
то не Гьоргево другарче,
а бил синът й Георги.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.