|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войнишка сватба-смърт в Шумен
Чувала майка, гледала
доброга сина очувала;
нали га майка войник пратила.
Като си Борис войник отиде
веднъга га моряк зимаше.
Нали се Борко тежко поболе
при Бори са другаре дойдоше
и си на Борка думаше:
- Борисе, младо моряче,
много си, Борко, тежко болен
я земи карта пощенска
напиши писмо за майка,
за майка и за татка.
Свекакве, Борко, случке ставаю
да не би, Борисе, да умреш
на майка си не си писал.
А Борис на другаре продумал:
- Другаре мои, верни другаре,
ако случка стане да умрем
в джоба има карта пощенска
вий гю, другаре, вземете
и на мойто майку пишете,
че я съм гим много сърдит
гдето ме от Славку отранише
да горим вечно, да жалим.
А докада със сърце дишам
и с уста говорим
я на мойто майку нема да пишем,
че они су ме отронили
от мойто любе, от Славку.
Дъбравка, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ); местна преработка на
мотива.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|