* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Гьорги,
млад Гьорги, младо войниче,
в Шумен града голяма,
в Шуменската болница.
Лежал ми, Гьорги, болял ми
тъкмо дор три ми месеца,
а на майка си не писал.
Гергьови верни другари,
те са на Гьорги думали:
- Много си, Гьорге, почернял,
почернял, Гьорге, погрознял.
Я вземи, Гьорге, напиши
на твойта стара майчица,
да дойде да те тя види,
че стават случки всякакви.
Гьорги другари послуша,
че взема, Гьорги, написа
до свойта стара майчица.
В писмото пише, нарежда:
"Я ела, мамо, я ела,
че аз се, мамо, посгодих,
посгодих, мамо, ожених
за една мома шуменка -
на лице бяла, румена,
на снага тънка, висока,
на име Малинхерова."
Майка му писмо получи
и се много зарадва.
Събрала ризи ленени,
ленени, хем копринени
и тръгнала за Шумен.
Кат' си до Шумен стигнала,
седнала да си почине.
Кат' се наляво обърнала,
какво бабичка да види -
голяма се й сватба задала,
сватбата била от войници.
Баба си наум казала:
"Тази е сватба Гьоргева,
да вървя ази, да вървя."
Кат' си баба наближи,
то не ми било сватбата,
а най ми било смрътника.
Баба на войници продума:
- Войници, млади момчета,
я си смрътника сложете
и му очите отгънете,
да викна да го оплача,
че ази имам син умрял
във тази пуста Чаталджа,
Чаталджа, черна гробница.
Войници си един друг думаха:
- Тази е майка Гьоргева.
Те си смрътника сложиха
и му очите отгънаха.
Баба си Гьорги познала,
викнала, та заплакала:
- Зак'о ме, майка, излъга,
че си се, майка, посгодил,
посгодил, още оженил
за една мома шуменка -
на лице бяла, румена,
на снага тънка, висока
на име Малинхерова?
Войници баба думаха:
- Не плачи, бабо, не жалей,
то не е само до тебе,
то е, бабо, до цял свят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012