* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче,
във Шумен града голяма,
във Шуменските казарми.
Лежал ми Георги, болял ми
тъкмо ми девет седмици.
Георгеви верни другари,
те си на Георги думаха:
- Така си, Георги, почернял,
почернял, още погрознял,
я вземи карта пощенска
хубаво писмо напиши
и го на майка си прати!
Георги другари послуша,
че купи карта пощенска,
хубаво писмо написа
и го до майка си изпрати.
Майка му писмо получи,
получи и го прочете.
Писмото пише, говори:
"По-скоро, майко, да дойдеш,
във Шумен града голяма!
Ази се, мамо, посгодих,
за една мома шуменка,
на снага тънка, висока,
името й Манлихерова.
Да вземеш дари всякакви,
да си сватбари надариш,
сватбари, мамо, и булчето!"
Майка му писмо прочете
и взела дари всякакви,
тръгнала път да пътува
към Шумен града голяма.
Като до Шумен допряла,
седнала да си почине
край Шуменските гробища.
Гробари гроб копаеха,
тя на гробари думаше:
- На кого гроб копаете?
Гробари думат на баба:
- На Георги младо войниче.
Станала баба, тръгнала,
отдолу умряло идеше,
офицери жално командват,
музики милно свиреха,
войници умряло носеха.
Баба си умряло срещнала
и на войници думаше:
- Войници, Георгеви другари,
я си умряло сложете,
мама умряло да оплаче,
че и той има майка кат мене,
и аз имам син като него.
Като покривка вземала,
познала Георги, нейния,
викнала, че заплакала,
всички войници разплакала:
- Бре, Георге, един на майка,
ти кат от къщи излезе,
и пак на майка продума:
"Я дай си, майко, ръката,
ръката да ти целуна,
ази си войник отивам."
Таз ли ти й, мамо, сватбата?
Туй ли ти й, мамо, булчето,
булчето, манлихерчето?...
Дарите си отвързала,
наред войници дарила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010