|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Владика се потурчва
Дяконче ходи из Сливен,
из Сливен града голяма
със бяло менче на ръка,
злата корона на глава.
Като през Сливен вървеше,
през плетищата гледаше -
де има бяла кадъна,
я дългокоса българка.
Отде зачуха турците,
турците от джамиите,
кадъни от пенджурите,
та го турците хванали,
хванали, уловили го,
на белберин го закарват,
та му брадата бръснеха,
та му косата стрижеха.
Като през друми вървяха,
та си дяконче караха,
дето му сълзи капеха -
на кръст се земя пукаше;
дето му брада бръснеха -
чести кории никнеха;
дето му коси стрижеха -
бодливи тръни растяха...
Лесичарка, Габровско (СбНУ 25, с. 111, № 8 - "Дякон обръснат
и остриган").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|