|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Владика се потурчва
Дека се чуло, видело,
владика турчин да стане!
Заведоха го на хамам
да му измият мирото;
изведоха го от хамам,
заведоха го на бербер
да му обръснат брадата.
Дето му коса капеше -
зелена трева никнеше;
дето му брада капеше -
люти ми тръни никнеха.
Изведоха го от бербер,
заведоха го в джамия,
турци се турски кланяха
и Бога турски молеха;
владика турски се кланяше,
християнски Бога молеше:
- Я чуй ме, Боже, я виж ме!
Смили се, Боже, за мене,
за мойта рожба любезна,
стори ме, Боже, престори,
на каква да е гадина,
на сиво-бяло гълъбче,
да хвръкна, Боже, изхвръкна,
от тази пуста джамия!
Дочу го Господ, смили се
за негова рожба любезна;
стори го Господ, престори
на сиво-бяло гълъбче,
хвръкна владика, подхвръкна,
изхвръкна из пуста джамия!...
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 16-17, с. 144, № 9 - "Насила
потурчен владика").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|