* * *

Владика се потурчва

Де се е чуло и видяло
владика турчин да стане
за едно бяло кадънче.
И то да й барем кадънче -
то било черно циганче!...
Кадънче за вода ходеше,
пък владика му думаше:
- Нашата й вяра хубава
и на хубаво мирише -
на бял, на червен трендафил,
на Божигробски босилек;
вашата й вяра лошава
и на лошо мирише -
на съюрено, на спасено,
на бъзе и на коприва.
Като го турците чуват,
сутрина рано в неделя
от черкова го извеждат,
че го в джамия завеждат,
златна корона отлагат,
зелен му каук налагат;
черни му дрехи събличат,
зелен му биниш обличат.
Те си го турски учеха,
той се български молеше:
- Стори ме, Боже, направи,
на каква-годе гадинка,
на сиво-пъстро гълъбче -
високо да си подфръкна,
широко да си погледна!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.