|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кое венчило е най-добро
Филип Петрана думаше:
- Либе Петрано, Петрано,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш!
Като се три пъти жениш,
кой ти бе, либе, най-добър?
Петрана Филип продума:
- Страх ме е, либе, да кажа,
да не ме, либе, погубиш.
- Не се бой, либе, Петрано,
ако на тебе посегна,
ръцете да ми изсъхнат,
ръцете до лактите!
Петрана Филип продума:
- Либе Филипе, Филипе,
първият беше сиромах,
сиромах, селски говедар,
с торба хлебец просеше,
ала го сладко ядяхме.
Вторият беше богаташ,
богаташ, либе, кат тебе,
с него живот нямаше.
И ти, либе, третият,
с тебе живот нямаме.
Знаеш ли, либе, помниш ли
кога комшии сватба правеха,
цялото село канеха
и нас с тебе поканиха,
и аз те, либе, попитах
какво да правя, да сторя,
а ти ме, либе, накара
ръжена пита да меся,
есенче пиле да хвана.
Аз тебе, либе, послушах,
улових пиле есенче,
омесих пита ръжена.
Като на сватба отидохме
и на трапеза седнахме,
всички жени почнаха
питите, либе, да чупят,
пилето, либе, да трошат.
И аз те, либе, попитах
какво да правя, да сторя,
а ти ми, либе, отвърна,
с уста ми викаш: "Чупи ги!",
с око ми смигаш: "Недей!"
Не е ли, либе, срамота
на твойто голямо богатство
ръжена пита да меся,
есенче пиле да хвана?
Филип се люто разсърди,
извади ножче златно,
Петрани глава отряза.
Главата скача, говори:
- Либе Филипе, Филипе,
нали ми, либе, обеща,
че няма да ме погубиш?
Сухаче, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|