|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кое венчило е най-добро
Тодор на Янка продума:
- Янке ле, мила повторна,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
С кое венчило й най-добро -
с първо ли, Енке, с второ ли?
Янка Тодоре продума:
- Тодоре, мил повторнико,
като ме питаш, да кажа.
Аз като бях със първия,
сетни сиромаси ний бяхме,
на сол и на хляб седяхме
и пак го сладко ядяхме.
А пък със тебе, Тодоре,
кат сме се взели, довели,
от всичко, абре, имаме.
Вуйчо ти сватба заправи,
и той ни, абре, калеса,
двама на събор да отидем,
пък ти ме, любе, накара,
просена пита направих,
бъклица с вода напълних,
отгоре я с вино допълних.
Като на събор отидохме,
не седна, абре, Тодоре
насреща на трапезата,
най седна, любе Тодоре,
от крайот на трапезата.
Бъклица с вода, Тодоре,
не я на вуйча ти даде,
най я напреде си угоди.
Просена пита, Тодоре,
не я на буля ти даде,
най я напреде си угоди.
Че седя Тодор, че седя,
че стана, че си отиде,
дето си кола упрегна,
за тръни Тодор замина.
Като се от тръни той върна,
дълбока яма закопа,
малко й нещо той копал,
три дни ми, бре, и три нощи
и си трънито напълни,
и си трънито запали.
Малко го нещо той пали,
три дни ми, бре, и три нощи.
Тодор на Янка придума:
- Я ела, Енке, да видиш,
дали се яма опали -
курбан да си омятам.
Янка въз Тодор отиде,
Тодор я у яма тикна,
зля гори Янка, зля пищи..
Нали ми й Божа работа -
силен ми вятър повяло,
силна вихрушка минало,
че му калпаку завяла,
въз Янка вътре у ямата.
Тодор отиде, наближи,
да си калпако той вземе,
вятър го вътре завяло,
вътре у ямата въз Янка.
Зля горят двама, зля пищят...
Щръклево, Русенско; трапезна (СИБ 1, № 818 - "Заради искрени
думи в огъня я хвърля").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|