|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кое венчило е най-добро
Марко Милице думаше:
- Миличке, правда правдина,
Миличке, севдо голяма,
три пъти си се женила,
женила и венчавала,
кое венчило най-добро,
първото или второто,
или пък със мене третото?
Миличка дума на Марка:
- Срам ме е, Марко, страх ме е,
срах ме е, Марко, да кажа,
да не ми глава отрежеш.
Марко Миличка думаше:
- Казвай, Миличке, не лъжи,
аз ти се клетва заклевам,
ако те с ръка похвана,
ръцете да ми изсъхнат -
и двете до раменете.
Почна Миличка да казва:
- Бог да го прости първия,
той беше сетен сиромах,
селски говеда пасеше,
по кило брашно носеше,
прясна си питка месвахме,
простичка чорба варихме,
но като двама седнехме
и си я сладко изядахме.
Да се провали втория,
амбари пращят от жито,
бъчвите пълни с вино,
но се не ядат, не пият,
но кат на гости идехме,
ръжена питка месехме
и тя бе напопържена.
Като на гости идехме,
със уста ми вика: "Счупи я!",
с очи ми смига: "Остави я!"
А пък с тебе, Марко, третия,
девет години как стана,
как сме се двама събрали,
у дома не сме ходили
на гости и на повратки.
Като зачу Марко тез думи,
а че се много ядоса,
че си ножчето извади,
та й главата отряза,
без да си спомни клетвата,
че му ръцете изсъхнали
и двете до раменете...
Побит камък, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|