* * *

Кое венчило е най-добро

Демир Стояна думаше:
- Стояно, трето венчило,
откак сме се двама събрали,
аз още не съм те питал,
като си се три пъти женила,
кое ти е либе на-добро?
И аз те, Стояно, питам,
ала право да ми кажеш,
без да ме, Стояно, лъжеш.
- Като ме, Демире, питаш,
право ще да ти аз кажа.
Бог да ми прости първо венчило,
то беше голям сиромах,
чужди говеда пасеше,
по кило брашно носеше,
ала си сладко ядохме.
Гроба да се, Демире, провали
на второто ми венчило,
то беше голям богаташ -
пълни бяха хамбари със жито,
пълни бяха бъчви със вино,
ала, пусто му останало,
не се яде, ни се пие.
Ала, Демире, със тебе,
като ме питаш ще кажа -
станаха девет години,
как сме се двама събрали,
на сватба не сме канени.
Вчера ни, Демире, поканиха
на сватба у комшиите
и ти ме, Демире, накара,
на твоето имане голямо,
ръжен пита да меся,
петровско пиле да хвана
и аз те, Демире, послушах.
Като на сватба отидохме,
на сватба у комшиите,
всички сватбари седнали,
жените срещу мъжете
и ние двама седнахме.
Всички си пити чупеха
и си пилета кършеха.
И аз те, Демире, попитах,
ръжена пита да чупя,
петровско пиле да кърша.
Ти с уста думаш: "Чупи ги!",
с глава ми кимаш: "Варай ги!";
аз те, Демире, послушах
и си ги в къщи върнахме.
Пусто ти останало имане,
откак не знаеш да живееш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.