* * *

Кое венчило е най-добро

Сандо Еленки думаше:
- Еленке, любе Еленке,
нещичко ще те попитам,
правичко ще да ми кажеш,
без да ме, любе, излъжеш.
Ти ставаш на три венчила,
кажи ми, любе Еленке,
кое е венчило най-мило,
най-мило, любе, най-добро?
Еленка дума на Сандо:
- Любе Сандо ле, Сандо ле,
като ме питаш да кажа,
без да те, любе, излъжа.
Първото, любе, венчило -
селски говедар той беше,
селски говеда той пасеше,
по кило брашно сбираше
и пак го сладко ядяхме.
Второто, любе, венчило -
среден чорбаджи беше
и с него добре живяхме.
А пък ти, любе Сандо ле,
в селото баш чорбаджия,
хамбари пълни с жито,
кошари пълни с овци,
агъли пълни с агънца,
обори пълни с говеда,
всичко от много по-много.
Вуйко ти сватба захвана
и нас на сватба покани,
пък ти ме, любе, накара
ръжена пита да сторя,
ръжена и поменова.
Кога на сватба отидохме,
кога булчето венчахме,
венчaхме и се върнахме,
кога трапеза туриха,
всичките пити чупеха
и аз те, Сандо, попитах
да чупя ли питата.
А пък ти, любе, Сандо ле,
с уста ми викаш: "Чупи я!",
очи ми въртиш: "Не мой я!",
яз се чудя и мая
какво да правя, не зная.
Като му така продума,
Сандо се много ядоса,
извади ножче спотайно,
та й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.