* * *

Кое венчило е най-добро

Демир Калинке думаше:
- Калинке, любе Калинке,
нещо ще да те попитам
правичко да ми обадиш.
Три пъти си се женила,
женила и венчавана.
Кое е венчило най-добро,
най-добро и най-разбрано?
Дали първото или второто,
или с мене третото?
- Страх ме е, любе, Демире,
страх ме е, ще ме заколиш!
- Не бой се, любе Калинке,
не бой се, не се кахъри.
- Първият, любе Демире,
беше клети сиромах,
сиромах, селски говадар.
По кило брашно вземаше
много го сладко ядяхме.
Вторият ми, любе Демире,
той беше селски чорбадусим,
ала се малко водихме.
Осем си ниви ореше,
девет хамбари пълнеше.
А ти си, любе, третия,
третия най-чорбадусия.
Хамбари пълни със жито,
бъчвите пълни със вино,
ала се пусто не яде,
не яде, любе, не пие.
Станало е девет години
никъде не сме ходили,
на сватба и на гуляй.
Комшии моабет имаха
и нас на моабет канеха.
А ти ме, любе, накара
за моабет питка да меся
ръжена и ечемичена.
Кога на моабет отидохме
всичките пити счупиха,
сал нащ'та пита остана.
С уста викаш: "Счупи я!",
с очи смигаш - да стои!
Като моабет привърши
Демир се много разгневи.
Извади ножче хубаво
та й главата отряза.
Клета й глава скачаше,
меден й език говори:
- Демире, любе Демире,
че как ти беше думата?!
Ако ми глава отрежеш -
ръцете да ти изсъхнат,
ръцете до лактите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010