|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кое венчило е най-добро
Стефан Диляна думаше:
- Диляно, второ венчило,
ти си на мене повторно,
аз съм на тебе потрето.
Ннещинко ще те попитам,
правинко да ми обадиш.
Като си на три венчила,
кое е венчило най-мило,
най-мило и най-щастливо?
Първото или второто,
или с мене - третото?
Диляна дума Стефане:
- Стефане, трето венчило,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа
кое е венчило най-щестливо.
Дай да ти ръка целуна!
Даде си Стефан пъката.
Тя му ръката целуна
и почна да му разправя:
- Стефане, мъжо Стефане,
кога бях с първо венчило
той беше, холам, клет сиромах,
селски говеда пасеше.
Вечер се от къра завърне,
в село говеда разтири
право си в дома дохожда.
Хляб и сол двамка ядяхме.
Добър ни беше живота.
Второто, мъжо, венчило
той беше прочут болярин,
болярин най-баш чорбаджий,
по цели нощи пиянства,
вечер се късно завръща.
На вино вади револвер
на ракия кама забива...
А пък с тебе, Стефане,
станало е девет години
как сме се двама събрали
при хора не съм излязла,
не съм се, мъжо, засмяла.
Комшия ни се зажени
и нас на сватба покани,
и аз се много зарадвах,
а че на сватба ще ходим.
Тлъста кокошка аз заклах
и топла питка опекох.
Като на сватба отидохме
аз те, Стефане, попитах
манджата да си разсипя,
питката да си разчупя,
а ти ми, мъжо, не даде!
С уста ми, холам, даваше,
ала с очи не даваше...
Третото, мъжо, венчило,
третото най-проклетото!
Стефан го гнява догнява,
извади ножче кръвниче,
на Диляна глава отряза.
Червенаково, Новозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|