|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кое венчило е най-добро
Сандьо Марийке думаше:
- Любе Марийо, Марийке,
ся става девет години,
откакто сме се вземали,
не съм та, любе, питало
с кого ти беше най-добре -
първото или второто,
али със мене третото?
Марийка Сандьо думаше:
- Сандьо льо, любе Сандьо льо,
кък да ти кажа, Сандьо льо,
кат ти арактър не зная -
със очи жъ ма погледнеш,
със ръце жъ ма удариш.
Сандьо Марийке думаше:
- Любе Марийо, Марийке,
ако ти с уста продумам,
езикя да ми окапе,
ако та с ръка посегна,
ръката да ми изсъхне.
Марийка Сандьо думаше:
- Сандьо льо, любе Сандьо льо,
първото любе, Сандьо льо,
селско пастирче той беше,
селски говеда пасеше
и пак добре поминвахме.
Второто любе, Сандьо льо,
не бяше много той богат,
девет си ниви ореше,
девет хамбаря пълнеше.
Сега със тебе третото,
третото - най-проклетото!
Имане имаш безкрайно
и пари, любе, безбройно,
ала ни хората не обичат.
Сватба във село да стане,
на нас калеска не довада.
Вчера си калесарка
през наште двори замина,
я си та, любе, запитах,
пък ти ми рече, любе ле,
ръжена пита да меся,
ръжена ичуменена,
есенче пиле да хвана.
Като на сватба отидахме,
отзеха ляба да чупях.
Я си те, любе, запитах,
питата, любе, да чупя,
пък ти ми каза, Сандьо льо,
с уста ми каза: "Чупи я!",
с очи ми смахна, Сандьо льо,
питата цяла да седи.
Пита у дома занесахме,
та я по кучета пръснахме,
пиленцето по децата.
Опустял ти й имота,
га си не знаем живота!
Сандьо се люто наскърби,
извади ножче ханжарче,
та й главата отряза
като гергьовско агънце,
като петровско пиленце.
Черепово, Харманлийско; на гости (СбНУ 60, № 912 - "Кое
венчило е най-добро - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|