* * *

Кое венчило е най-добро

Филип Петранке думаше:
- Петранке, трето венчило,
трима си мъже водила,
три характера учила,
три си залъка изяла,
че кой ми й залък най-сладък,
първия или втория,
дали със мене третия?
Петранка дума Филипе:
- Филипе, любе Филипе,
как да ти кажа истина,
ти ще са люто разсърдиш
и ще ми глава отрежеш.
- Кажи ми, либе, не лъжи!
Ако те с очи погледна,
очите да ми изпръснат,
ако със ръка посегна,
ръката да ми изсъхне!
Кажи ми само истина.
Петранка дума Филипе:
- Филипе, либе Филипе,
първия, че пак първия!
Първия беше клет сирмах,
селски говеда пасеше,
с оката брашно носеше,
яла го сладко ядяхме.
Първия, че пак първия!
Девет се годин водихме,
девет кумици венчахме,
девет си деца кръстихме.
Кога Великден дойдеше,
Великден, либе, Гергьовден,
девет кумици идеха,
девет кравая носеха
и девет деца водеха.
Много ми беше весело,
първия, че пак първия!
Де как са сватба зададе,
все бяхме калесани,
все бяхме сайдисани,
защот сме клети сирмаси,
да идем, либе, да апнем,
да апнем, още да сръбнем.
Първия, че пак първия!
Втория беше по-богат,
с него никъде не сме ходили.
Ти си, Филипе, най-богат,
най-богат, голям болярин.
Девет кумици имахме,
с втория ги оставихме,
със тебе ги забравихме.
Тъй ли му беше прилика?
Девет се годин водихме,
никъде не сме ходили.
В селото сватби ставаха,
нази не на калесваха,
защот сме хора боляри,
не могат да са отсрамят,
не могат да на одарят.
Кажи ми, любе Филипе,
тъй ли му беше прилика?
Брат ми се, либе, зажени,
калесник у двора улезе,
пък ти от двора излезе
и ми наръка наръчваш:
"Петранке, либе Петранке,
заколи пиле есенче,
омеси пита ръжена,
напълни жълта бъкличка,
аз кат се, либе, завърна,
и ний на сватба ще идем!"
Всичкото, либе, изпълних -
заклах си пиле есенче,
омесих пита ръжена,
напълних жълта бъкличка,
ти доде, либе, тръгнахме.
Кат у майкини стигнахме,
на портата кат се зададохме,
кат на сватбари видеха,
гайди и цигулки свирнаха,
зурли и тъпани забиха,
излязоха и на срещнаха.
Като у къщи влязохме,
на нази място нямаше.
В мази дълбоки влязохме,
всичките хора наредени
и ний на края седнахме,
цигуларите засвириха,
жените пити разчупват,
тлъсти кокошки разкършват,
мъже бъклици напиват,
а пък ти, любе Филипе,
не си бъклица напиваш,
на мене дума продума:
"Петранке, трето венчило,
разчупи, мари, питата,
разкърши, мари, пилето!"
С уста ми думаш: "Чупи ги!",
с глава ми въртиш: "Не пипай!"
Тъй ли му беше прилика?
Ядохме, либе, и пихме,
какото сложи майка ни,
станахме и си тръгнахме.
Кат си в къщи отидохме,
ти слезе в мази дълбоки
говеда да си нахраниш,
аз излягах горе в стаята.
Като говеда нахрани,
ти доде, либе, при мене,
че ти на мене продума:
"Петранке, трето венчило,
я си питката разчупи
и си пилето разкърши,
бъкличка да си напия,
да седнем сладко да апнем,
да хапнем, либе, да сръбнем!"
Тъй ли му беше прилика,
кажи ми, любе, не лъжи!
Ко не ми вяра фащате,
бари ми честно плащайте,
дано се, братя, прикопца,
като синигер в кратуна,
като свраката в примката,
кат слаба кобила в тинята,
че тя се снощи окончи,
мъжко й беше кончето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.