|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кое венчило е най-добро
Севдан Марийки думаше:
- Марийке, трето венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
като си на три венчила,
с кого ти живя най-добре?
Марийка дума Севдани:
- Севдане, трети стопане,
страх ме е право да кажа,
да не ми глава отрежеш.
Севдан Марийки думаше:
- Не бой се, не бой, Марийке,
ако те с ръка похвана,
ръката да ми изсъхне!
Ако ти с език продумам,
езика да ми онемей!
Марийка дума Севдани:
- С първия живях най-добре.
Той беше сетен сиромах,
сиромах, селски говедар,
селски говеда пасеше,
по ока брашно сбирахме
от гъби чорба варяхме
и пак я сладко ядяхме.
Вторият беше болярин,
болярин баш чорбаджия,
ала си живот нямахме.
Като на сватба идяхме,
ръжена пита носяхме,
с уста ми вика: "Чупи я!",
с очи ми смига: "Остави я!"
А с тебе трети, Севдане,
откак се двама събрахме,
добър си имот стигнахме,
но като няма живота,
пуст да остане имота.
Хатър да не ти остава,
кога ни гости дойдеха,
ти ме на криво гледаше,
не смеях очи да дигна,
в очите да ги погледна,
камо ли дума да кажа.
Сърдит си гости посрещаш,
още по-сърдит изпращаш.
Къде си, първо венчило?!
Севдан се люто разсърди,
че й главата отряза
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско.
неуточнено (Атанасов-Чешми, с. 104 - "Севдан и Марийка";
преработена от П. Атанасов).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|