|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак разговаря с кончето си
Моето ми мило сва нощ ми седело,
сва нощ ми седело, свешчи ми горело;
свешчи ми горело, конци ми сукало,
конци от ибришим, от бела коприна,
конци ми сукало, бисер ми низало,
бисер ми низало коню гривата.
- Немой коню, немой, не нишай си глава,
не нишай си глава, не рони си бисер!
Не те ружам, коню, за да те продаам,
тук те ружам, коню, сват ке ми те пушчам,
сват ке ми те пушчам во Семендра града,
во Семендра града у попа Йована.
Попа Йован имат до три керки лепи,
до три керки лепи, свите токмоглаи.
Да н' я зимаш, коню, тая големата,
тая големата - разцутен трендафиль;
ни да земаш, коню, тая по-средната,
тая по-средната - разцутен карафиль;
тук да вземеш, коню, тая най-малата,
тая най-малата, тая гондже-гюзел!
Охрид - Македония; сватбена - "кога сватоите се готват да
търгнат за невестата" (Шапкарев 1, № 159).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|