* * *

Юнак разговаря с кончето си

Зора са е зазорила
от милнана Влашка земя;
не е било рана зора,
ам е било Добър юнак,
Добър юнак с бърза коня.
Конян духа - зора вдига,
пръстен носи - месечинка.
Юнак с конян дума дума:
- Хайде, коньо, да идеме,
дено снощи нощувахме,
тамо има три девойки -
еднана ми постилаше,
другана ми вино точи,
най-малкана кон развида
и със конян дума дума:
"Коньо, коньо, хранян коньо,
главен ли е твой сайбия?"
"Мари, машко девойчице,
не е главен, не е женен,
тебе мисли да си земе.
Чувай, мари, не зьомай го,
на вино е баш бекрия,
на ракия баш делия,
изпи та ще, прода те ще."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.