|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак разговаря с кончето си
- Коньо ле, коньо ранена,
помниш ли, коньо, знаеш ли
де бяхме снощи на конак,
там ми, коньо, имаше
дор две ми малки девойки.
Голямата й тъй и тъй,
ала малката, коньо ле,
тя беше ясното слънце,
ясното слънце, ясната месечина.
Сакам там да подеме,
това мома да вземеме.
У момини отидоха,
мома ми вънка седеше,
рамните двори метеше.
Тя му конята хванала,
хванала и разьодила,
хем ми я води, хем ми я пита:
- Коньо ле, коньо ранена,
главен ли е твоят стопанин,
главен ли е, женен ли е?
Я конята й думаше:
- Не е главен, не е женен,
сега мисли да се глави,
той за тебе ще проходи,
че е твърде терекия,
на ракията е терекия,
на виното е берекия,
а на жените е каскънджия.
Булгаркьой, Кешанско, дн. в Турция; зап. в Сливен (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|