* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Продава се конче дориенче,
продава се за триста алтъна;
никой ми се, джанъм, не наема
да си вземе конче дориенче;
наемна ми се, бре, момче бошненче,
юзе си го на юнашка вяра -
що със кон спечели, за кон да го даде.
Па возседна коня дорияна,
препусна го нагоре, надолу,
нагоре, надолу, низ Будина града -
като върви, калдарми копае,
като диха, керемиди сваля,
керемиди сваля, та къщи разкрива...
Па отишло във Сърбина града;
като го видели до троица братя,
а тия си една дума думат,
една дума думат и се наговарят
ка' да вземат конче дориенче.
По-млад брат им тихо отговаря:
- Да пременим наша мила сестра,
да я пратим на шарена чушма,
дано дойде, бре, момче бошненче,
от кон да си слезе, водица да пийне,
водица да пийне, либе да залиби -
да му вземем конче дориенче!...
Пременили тяхна мила сестра,
турнали й до триста алтъна,
турнали ги на бялото гърло,
още триста на русата коса,
още триста във коюн джобове,
па й дали зелен байряк във ръка,
пустили я на шарена чушма,
па си ми й тихо отговарят:
- Леле варе, наша мила сестро,
като дойде, бре, момче бошненче,
вода да поиска, та вода да пие,
ти му от кон вода недей дава,
а му речи: "Кой ще вода пие,
кой ще вода пие, от кон да си слезе,
водица да пийне, либе да залиби!"
Па отиде на шарена чушма,
е де иде и момче бошненче,
е де иде с конче дориенче;
поиска й водица да пийне,
а тя си му тихо отговаря:
- Лело варе, бре, момче бошненче,
кой ще вода пие, от кон да си слезе!
А момче й тихо отговаря:
- Лело варе, бре, момне сърбинко,
ти ми юдай водица да пийна,
па ще след теб у вазе да дойда,
от кон да си сляза, либе да залибя!...
Нали беше жена дългокоса,
жена дългокоса, жена плиткоума,
та му даде вода да си пие;
той не гледа вода да си пие -
хвана мома за дясната ръка,
па я метна коню на теркия,
па си викна на кон дорияна,
веднъж викна, три планини мина,
а повтори - шест планини мина,
па отиде на Будина града,
в Будинграда, на техните двори,
па си свали, бре, мома сърбиянка,
възкачи я на високи чардак.
Той си по двор ходи, дребни сълзи рони,
а мома му тихом отговаря:
- Що си по двор ходиш, дребни сълзи рониш,
дали не си лова уловило?
А момче й тихо отговаря:
- Добра лова съм си уловило,
ала съм си пазар пазарило -
що си с кон спечеля, за кон да го удам!
А мома му тихо отговаря:
- Леле варе, бре, момче бошненче,
я си возляз на високи чардак,
та ми бръкни във коюн джобове,
та извади до триста алтъни,
още триста от белото гърло,
още триста от русата коса -
и кон ще си платим, и за нас ще оста!..
Па си стана, бре, момче бошненче,
та возлезе на високи чардак,
та й бръкна във коюн джобове,
та извади до триста алтъни,
още триста от белото гърло,
още триста от русата коса.
Даде триста за кон дориенче
и шестотин за тях остале...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010