* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

В Стамбол се конче продава
за сто стамболски алтъна,
алтъни, кара мержани.
Никой се ная не нае
да купи конче хранено,
наело се е наело
едно вдовиче копиле.
Три дена му е вадена,
три пари няма в кесияна,
халваляк да му изпият.
Вазсьодна конче хранено,
юрушен да му скитакса,
бутна го в десна зенгия -
във Влашка земя отиде;
бутна с лява зенгия -
до девет гори премина.
Накрай горана имаше
до една мала чешмица,
на чешмицана - момица.
Момица вода точеше,
юнак хи тихо ромони:
- Момле ле, мари, хубава,
подай ми вода студена,
че съм за вода загорял;
нямаш ли майка умряла -
за майчина ти душица!...
- Юначе лудо и младо,
вчера е майка умряла,
днеска си я погребахме.
Та че му вода подаде.
Юнак водица не фати,
ами ми фати момица
за дясна бяла ръчица.
Момица му се молеше:
- Пусни ме, пусни, юначе,
че ще ме чака бобайко
за студенана водица!
Пак си хи юнак думаше:
- Момле ле, мари, хубава,
еле се, момле ле, покачи,
на мое конче хранено!
И конюму си думаше:
- Призимай, конче, приграбяй,
и ти си, конче, крадено,
и девойка е крадена!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010