* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Стани Нине, господине!
Кон ми цвили в ергелето,
като цвили среща гледа,
среща гледа през Дунава,
през Дунава в Гюргево.
В Гюргево мома пее,
като пее, дори дума,
дори дума, дор казува:
- Ето тебе, сив-зелен кон,
дали ще ти зоб закачам,
ели ще ти тимор права,
та са толкоз сговаряме,
сговаряме, сглашаваме.
Продава се коня туралия
в едренска чаршия.
Продават го будински джамбази,
купуват го едренски търговци.
Пари имат едренски търговци
коня да си вземат,
ала юнак нямат на кон да се качи.
От де се взе троянче бошненче,
то се нае на кон да се качи,
ала пари няма да го купи,
че си коня пазаряват на юнашко доверие -
за ден, за два, за цяла неделя,
каквото с коня спечели,
него ще дава за коня.
Че се качи на враня коня,
че го пусна в равни друми,
ка го видяха сръбски капитани,
сръбски капитани каил не станаха,
че се чудят и маят, какво да сторят,
какво да сторят, коня да му вземат.
Те са били седем братя и една сестра,
една сестра Ангелина те имали.
Ангелина дума продумали:
- Ой те тебе, сестро Ангелино,
нека те пратим на баш бунар кладенец.
Кат те момче види, по теб да се захласне,
а ние коня му да вземем.
Хитра беше мома Ангелина:
- Дайте да се облека с девет фустана,
що си имат по девет джоба
и да сложа във всеки джоб,
във всеки джоб по девет алтъна,
може да се наложи с пари да се откупвам.
Що са говорили - така и сторили,
че отиде Ангелина на баш бунар кладенец,
на баш бунар кладенец да си вода налее.
Издоле иде троянче бошненче,
като я видя, че го втресе треска,
втресе треска, треска тригодишна
и на Ангелина продума:
- Ой те тебе, малка моме,
я ми подай зелен бърдук вода да пийна,
че ме тресе треска, треска тригодишна,
та не мога от коня да слезна,
ако слезна, не мога да се кача.
Излъга се малка мома, че му подаде,
че му подаде зелен бърдук с вода.
Не улови зелен бърдук,
най-улови мома за ръка,
че я дигна, че я метна
на коня, на самара
и на момата тихом дума:
- Ой те тебе, малка моме,
забради си черни очи,
че ще пусна враня коня из равно поле,
ще се вдигне прах и пепел
чак до сивото небе,
да си очи не напрашиш.
Че стигнали пред момкови порти,
па потропа троенче-бошненче
на бащини порти.
- Ой те тебе, стара майко,
я излез ми порти отвори,
че ти водя снаха и отмяна.
Дорде майка порти отвори,
бутна коня, че прескочи тънки порти
и си влезна в равни двори.
Свали мома от конче
и я постави на бял мермер камък,
и той си от коня слезна,
че го поведе из равни двори.
Хем го води, хем сълзи рони,
че го видя малка мома
и му дума дума, малка мома:
- Ой те тебе, незнайно юначе,
като коня водиш, защо си дребни сълзи рониш,
дали аз не съм ти на угода,
или ти конче не ти е по воля?
- Ой те тебе, малка моме,
и ти си ми по угода,
и конче ми е по воля,
но аз съм си коня пазарил на юнашко доверие -
за ден, за два, за цяла неделя,
каквото с коня хвана - него за кон ще давам,
тебе хванах, тебе ще давам!..
Отговаря малка мома:
- Не грижи се, незнайно юначе,
аз си имам пари конче да платим,
и сватба да направим,
и живота да си гледаме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010