* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Теляле викат низ село:
- Продава се конче-пехливанче,
цена му е три кутла алтъне.
Никой не се наем наема
да прекупи конче-пехливанче.
Наело се момче Мидуринче,
да прекупи конче-пехливанче.
Брои, брои, пари не достигат.
На теляле вели, ем говори:
- Е, теляле, е, верни другаре,
давате ли коньо вересия,
вересия, утре до пладнина?
Теляле му велят, ем говорят:
- А бре, момче, момче Мидуринче,
даваме ти коньо вересия,
вересия утре до пладнина.
Земал си е конче-пехливанче,
тури нога на лева зенгия,
дур да метне десната си нога,
изодило това равно поле.
Яна беше на вишни диване,
ка го виде стана, премени се,
с коя руйо най й прилега,
с великденско Яна, с гергьовденско.
Па си ойде на чешми за вода,
там си найде момче Мидуринче,
оно Яне вели, ем говори:
- Леле, Яне, леле, бело Яне,
я подай ми зеленио бърдак,
да с' напиям су студена вода.
Не се фана на зелени бърдак,
тук се фана за десна й ръка,
та я метна зад него на коньо,
и на коньо вели, ем говори:
- Рипай, коньо, мори, как се рипа!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010