* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Поял бях си, мамо, попил бях си,
таман бях си кефа понаравил,
борча позабравил на дребни дечица -
тиланин повика из Будима града,
из Будина града, из Узун чаршия.
Конче се продава, конче се залага
за три дни на вяра, за триста маджара.
Всеки пари има, конче да си купи,
ала човек няма, кой да го възседне,
кой да го възседне, да му гема стегне.
То се е наело момче ми бошняче,
то се е наело и го е възседнало,
и му е гема стегнало, но си няма момче
барем едно рупче, ярмънлък да хвърли.
То го е възседнало през поле широко,
през поле широко, по жълти евреи.
Каил не станали жълтите евреи,
те са пременили хубава еврейка
на шийка й вързали три върви жълтици,
в джобове й сложили до триста маджара,
в ръце й дали позлатено ибриче
и са я пратили на новата чешма,
новата чешма за студена вода,
дано я закачи момче ми бошняшко.
Беда му хвърлят, конче да му вземат.
То ми отговаря, момче ми бошняшко:
- Ой те тебе, хубава еврейко,
я да ми дадеш водица студена.
Тя си отговаря хубава еврейка:
- Слез от конче, че пий водица студена.
То си отговаря момче ми бошняшко:
- Мене ме е тресло треска тригодишна,
ако от конче сляза не мога се качи,
ако се покача, не мога да сляза.
Тя му подаде водица студена,
то се пресегна, за ръка я досегна,
за ръка я досегна, че на кон я метна.
Колко конче бяга, тя се поналяга,
колко конче тича, тя се понамича.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010