* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

В Стамбол се конче продава
за сто стамболски алтъна.
Никой се чуляк не нае
кончено да си откупи;
нае се едно чуждинче,
дуката немя в кесята.
То си джамбазим викаше:
- Джамбази, мои джамбази,
дайте конче да яхна,
да си му видя юрушът,
юрушът, още руфанът.
Едната нога преметна -
до три ми гори прерипна,
яжи чешме отиде.
Там си ми найде моминка -
моминка вода точеше.
Юнак си конче поеше
и си моминки викаше:
- Подай ми, момне ле, водица,
да си бърните наквася,
да си сърцето разхладя!
Че му моминка викаше:
- Юначе, лудо делийче,
майка ми й тямбих правила,
йолджию вода да н' давам!
Че хи си юнак викаше:
- Момне ле, мари, хубава,
нели те й глава боляла,
не ли те й треска втрисала?
Че му моминка подаде
с нехини бели харкоми.
Не фати юнак водата,
ам' фати моминки ръката,
та си я метна върх конят.
Че му моминка викаше:
- Оти се си, холан, зачудил?
- Как да се, момне, не чудя -
кончено ми е на вяра,
пък булчето ми крадено!
Че му моминка 'друмоня:
- Не да ти й бално, юначе,
проври си ръка в пазушка,
та шиме конче оплати!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010