* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Телал вика из Будина града:
- Продава се конче, конче Шаркалия,
конче на три години.
(И се) дава на юнашка вересия
за триста алтъна,
за петстотин грама.
Всеки пари има коня да си купи,
ала пари няма коня да си язди.
Зачул бе го Туренче бошняче -
никакво копиле низ Бошняшка земя.
Като викна низ Будин града,
та си доде Прилепски джелепин,
той коня продава.
(- Тако ти,) Бога и турска вера,
да ми дадеш коня Шаркалия
на юнашка вересия,
юнак да го язди!
Пазар пазариха и спазариха,
щото лова хване - за коня го дава,
конче да си плати.
Като го е (извел из) Будин града,
та го гледа тъкмо един (месец).
С рапцал го зоби, с шербет пои.
Препаса го с три колана,
па му удари седем оки юзда,
(седем оки юзда) залкалия.
Телал вика низ Будим града:
- Никой вънка по калдарми да не ходи,
че ще язди Туринче бошняче
с конче Шаркалия!
Като го разигра из Будин чаршия -
низ подкови искри хвърчат.
Като конче диша - кепенци затваря,
като цвили - то джамове троши.
Съгледале са го девет души братя,
капитански синове.
- Леле варе, седем души братя,
това турче нази ще порази!
Откак Сибин се е заселил,
такъв юнак ние не сме виждале.
Как ще ние това турче хванем?
Хай да пременим наша сестра,
кралевата черка,
да я пратим на чешма за вода,
цвете да му даде, турче да залъжи,
тамо ние ще го хванем!
Турче върви през Будима града,
и затича право на чешмата,
и на мома тихом отговаря:
- Леле, моме, (Сибинско) девойче,
я ми подай водица да пийна
с твоята (ръчица) десница,
че ми е конче твърде (...),
та не смея от него да слеза.
Аз го карам низ царски друми,
а то бега по шарени чешми!
- На кон вода аз не ти давам,
(а) слез доле вода да ти подам,
вода, още китка,
ти мене да залюбиш!
- Тако ти Бога, Сибинка девойке,
да не слизам от кончето,
дай да пийна, в Будин ще ида,
с теб ще да се похваля,
че пих вода от кралска мома!...
Подаде му с чаша позлатена,
момче чаша не взе,
а улови Сиби(н)ка девойка,
прехвърли я коня на теркия,
увърза я със свои шалове,
па си турче тихом говори:
- Това си е първата ми лова,
нея зарад конче ще дам!
Веднага на кон викна,
три планини отмина,
та си стигна в Будима града.
Заведе я на свои дворове,
остави я и жално заплака.
Като видя мома Сибинка,
и го запитала:
- Защо плачеш, момче бошняче?
Отговаря момче бошняче:
- Хубава си, но пари немам
сватба да си правя, тебе да си взема,
ама ще те (продам) за враното конче!...
Отговаря Сибинка девойка:
- Леле варе, м(омче) бошняче!
Я не давай мене зарад конче -
аз си имам до девет джебове,
(до девет джебове) с тежко имане.
От това тежко имане
сватба ще направим.
Отговаря момченце бошняче:
- Аз съм пазар правил, пазар не развалям,
ще те водя, за кон ще те дам.
Заведе я при сайбия на коня
и си тихом дума:
- Леле варе, Прилепски джелепин,
кеф ти, коня вземи,
кеф ти, мома вземи,
че тя си е първата ми лова!...
Отговаря Прилепски джелепин:
- Имах конче, конче Шаркалия,
ала нема юнак да го язди;
ти си юнак, юнак над юнаци,
уземи си конче Шаркалия!
Просто да ти е първа ти лова,
(първа ти лова), Сибинка девойка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010