|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми й тоз живот,
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам
на децата хляб да донеса.
Язи съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеч да забегна.
Както го Стоян казваше
и тъй го Стоян направи.
Че стана Стоян, забегна
долу ми в Мала Азия,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Ходила Станка, работила
децата да си изхрани,
но и на нея дотегна
децата гладни да лягат,
голи и боси да ходят.
Чуди се Станка, мая се
как да се от деца отърве.
Стана ми рано в понеделник,
дребни си деца нахрани,
най-мъничкото накърми
и го в люлчица приспала,
че си от къщи излязла.
Край река Станка ходила,
че се в реката хвърлила.
Рибари риба ловили,
че си Станка извадили.
Цяло се село събрало
удавник да си познае,
никой си удавник не позна.
Станкини дребни дечица
те са майка си познали.
Завет, Исперихско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|