|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам,
дотегнало ми е тоз живот -
от къща на къща да ходя,
по пърче хлебец да нося,
децата да си изхраня;
решил съм, Станке, намислил
да взема да се удавя,
или далече забягна
далече в Мала Азия...
Както си Стоян намисли,
а че го Стоян извърши
далече си Стоян забягна
далече в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечеца
най-мъничкото в люлчица.
Ходила Станка, просила
по парченце хлебец
да си децата изхрани.
А че на Станка дотегна
решила да се удави.
Рибари риба ловели
и си удавник намерили.
Цяло се село събрало
удавника не познало.
Дошли и Станкините дечица
и си майката познали:
- Това е, хора, нашта мила майчица!...
Велико Търново (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|