|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Бактисах, Станке, съплисах
от този пусти сюрмашлък.
Не ща да гледам децата
гладни и голи кат ходят,
само сух хлебец кат ядат.
Ази ще, Станке, забегна
във тази Мала Азия.
Казал е Стоян, забегнал,
остави Станка вдовица
със седем дребни дечица,
едно от друго по-малки.
Нали на Станка дотегна
със тия дребни дечица,
че си децата окъпа,
окъпа Станка и приспа,
че си на Лома отиде,
от висок бряг се хвърлила,
хвърли се Станка, удави.
След седем дни - седмица,
рибари Станка изваждат,
цяло се село събрало,
никой си Станка не позна.
Най-после дошли децата,
нейните седем дечица,
майка си те са познали,
викнали и заплакали:
- Мамо ле, мила майчице,
защо ни, мамо, остави,
остави, мамо, удави,
без майка, мамо, без баща,
ах, Боже, пусти сюрмашлък!
Ветово, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010
|