* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Дотегнало ми е, Станке, този живот,
да ходя, Станке, да работя,
де не мога нищо да изкарам,
децата гладни да гледам!
Аз ще се, Станке, удавя,
удавя, или обеся,
или далеч ще избягам!
Ах, че си Стоян избяга
долу ми в Мала Азия,
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
едно от друго по-малки,
най-малкото - в люлчица.
Ходила Станка, просила,
по парченце хлебец събирала,
но пусто гърло голямо,
с малко се не насища.
Станала е рано в неделя,
детенце малко изкъпа,
накърми и го приспа.
И си край реката отиде
и там се Станка удави.
Рибари удавник извадили,
извадили, но не познали.
Станкините дребни дечица
и те край удавника отишли.
Майка си те видели,
видели и я познали.
Викнали те да плачат:
- Защо се, майко, удави,
нас на кого остави,
на коя майка и татко?
Кой ще ни, майко, прибере,
нахрани, мамо, облече?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.