* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Стоянка думаше:
- Стоянке ле, любе Стоянке ле,
омръзна ми тоз живот.
Ази съм, Стоянке, намислил
да взема да се удавя,
или далеко забегна.
Да не си гледам децата,
как ходят голи и боси,
гладни горките да лягат.
Ах, че си Стоян забегна
долу ми в Мала Азия.
Остави Стоянка самичка
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Чуди се мае Стоянка
как да си гледа децата.
От къща на къща ходила,
по парче хлебец просила,
на децата го носила.
Но гърло се с малко не лъже.
Ах, че си Стоянка намисли
да вземе да се удави.
Край село река течеше.
Стоянка край селото излезе
и си в реката удави.
Рибари риба ловили
и си удавник намерили.
Бързо са и село разнесе.
Цяло се село събрало
удавник да си познаят.
Никой си удавник не позна.
Стоянкините дребни дечица
своята майка познали.
Край нея те са ходили,
ходили и са плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.