|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, първа пръвнино,
Станке ле, първо венчило,
аз ще си, Станке, забегна
в голяма Азия ще отида.
Тебе самичка ще оставя
със седем дребни дечица,
най-малкото в люлчица.
Че ходи Станка, че проси
коматче по коматче им носи
та да си децата изхрани.
Ала й много дотегна.
През село река вървеше,
Станка се в река хвърлила.
Вода си удавник изхвърля,
никой си удавник не познава
и Станкините дребни дечица,
и те отишли удавник да видят.
Те си удавник познали,
викнали и заплакали
цяло са село събрали.
Силистра (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|